Най-важните въпроси, на които трябва да отговорим при формирането на цени са: каква е величината на разходите, кои са източниците, какво е поведението им във времето, и как да ги разпределим върху стоките и/или услугите, които предлагаме. Отчитането и калкулирането на разходите задължително оказва влияние върху ефективността на решенията за управление на предприятието, включително и решенията за цените. 

При формирането на пълна производствена / търговска себестойност анализът на разходите е първата и много важна стъпка. Това е изходната позиция за формиране на точни цени.

             Основна цел на отчитането и последващата обработка на разходите е да се изследват възможностите за рационално използване на ресурсите, за да произвеждаме максимално количество краен продукт с минимални разходи. 

При използване на ценовия механизъм, разходите възникват на всеки етап от търгуването. Вашето финансово счетоводство разпознава разходите ви като преки и косвени разходи. От гледна точка поведението им във времето - те могат да бъдат постоянни, полупроменливи и променливи.  Преките разходи могат лесно да бъдат проследени до източника си или конкретен обект. Преките разходи често, но не във всички случаи, влизат в групата на променливите разходи. В този смисъл разходите за материали са едновременно преки и променливи разходи. Ако сме наели ръководител, наблюдаващ процеса на производство на конкретен продукт, тук заплатата му не е свързана с броя произведена продукция и тя отива в графата постоянни разходи.

      Според разходния състав разходите могат да бъдат еднородни и комплексни - еднородните - материали, енергия горива. Комплексните разходи имат по-голям обем и ролята им за функционирането на организацията е много важна. 

     Ако погледнем разходите през призмата на ролята им в производствения процес ще видим две групи разходи: 

1. Производствени разходи - те включват разходите а труд, материали, режийни разходи, за текущи ремонти, допълнително оборудване и др.

2. Непроизводствени разходи - това са разходи, които са свързани с продажбите, административното обслужване, финансови разходи  и др. 

     Икономическата същност на разходите също ни предоставя интересна перспектива. От тази гледна точка разходите могат да бъдат: материални, трудови, финансови други разходи и т.н. 

Коя перспектива на разходите да вземем превид при  формирането на цените си?                 

             Разглеждането на разходите като преки и непреки няма резон при формирането на цени, защото така се пропуска един важен фактор - времето. Управленското счетоводство е инструмент, който ни дава възможност да анализираме разходите за целите на ценообразуването. Като мениджъри за нас е важно да следим поведението на разходите във времето, а сечението на постоянни и променливи ни дава тази възможност. Намаляването на разходите изглежда силен механизъм за увеличаване на печалбата. Но калкулациите показват, че чрез намаляване на променливите разходи с 1% може да увеличим печалбата с около 8%, а намаляването на постоянните разходи увеличава печалбата ни едва с 2%. За сравнение, увеличение на цената с 1% води до увеличение на печалбата с 20%.     

            При формиране на цени е от изключителна важност да групираме разходите си на постоянни и променливи. Постоянните разходи са тези, които се реализират независимо от обема на производството. Пример за постоянни разходи са амортизация, наем на склад, производствено помещение или офиси, разходите за труд, които не са пряко обвързани с обема произведена продукция, разходи за кредити. Намаляването на конкретни постоянни разходи може да окаже влияние върху печалбата. Това изисква решения като намаляване на броя сътрудници или промяна на локацията.

         Променливите разходи са директно свързани с обема произвеждана продукция - разходи за материали и опаковки. При увеличение броя на произвежданата продукция се увеличават и променливите разходи и обратното. Променливите разходи са разходите за материали и труд, пряко обвързани с промяна на произвежданите обеми. Един от пътищата за увеличаване на печалбата е намаляване на променливите разходи. Други примери за променливи разходи са комисионните за продажба, разходите по доставка и др. Бонусите на сътрудниците във фирмата, обвързани с изпълнението на задачите също се смятат като променливи разходи. Намаляването на променливите разходи е по-лесно в сравнение с намаляване на постоянните.

                   Примера на графика 2 е показателен за капана, който предлага най-масово използваният метод за формиране на цени - Разходи + процент печалба. Ние калкулираме цена на базата на 100 000 бр продадени изделия - 156 лв. Не изпълним ли плана за продажби ще реализираме загуби. Tова се случва без да го виждаме. Примерът е само за един продукт. Какво би се случило в компания, която произвежда десет продукта? Кой какви разходи следва да поеме? Кой от тях е губещ? Кой от тях е печеливш? Коя цена трябва да коригираме, колко и в коя посока?

Ние може да помогнем с отговорите на тези въпроси. Свържете се с нас.